Огромни фасади. Вървяхме под тях и говорехме.

Аз оглеждах  замрелия каменен град,

запечатан в лицата на хората.

Тела.

Когато две тела са напълно достатъчни.

Съзнание.

Едно? Две? И къде е моста между тях?

Аз радвах се на предусещания (спомени)

във автобус с деца, летящ по каменния бряг.

Аз бях високо! Под небето! Под мен - църква и гори.

Бил ли съм тук, пак ще бъда ли?

Няма синьо. В червено малка църква гори.

Беше страшно, а може би поза бе.

Огромни фасади. А всъщност дали си говорехме?

Аз се вслушвах в замрелия каменен град.

Тънеше той в мъгла и разтвори се.