Каменна душа
сърцето зад решетки скрил,
самота на себе си навлякъл,
сълзите с фалш изтрил...
Една любов разкъсана от мъка
душата твоя разтопи,
една невяра и разлъка
сърцето ми на прах разби.
И зад чужди думи и езици
мислеше, че скрит си ти,
но любовта ми, минала през щита
всички трудности уби...
Ти думите помисли за лъжи
и пак поиска самотата
вместо да се вгледаш в моите очи,
където истината крие се, а не лъжата.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Яна Ангелова Все права защищены
