Oct 9, 2004, 4:20 PM

Каменна душа

  Poetry
2.2K 0 5
"Душа от камък" се нарекъл,
сърцето зад решетки скрил,
самота на себе си навлякъл,
сълзите с фалш изтрил...

Една любов разкъсана от мъка
душата твоя разтопи,
една невяра и разлъка
сърцето ми на прах разби.

И зад чужди думи и езици
мислеше, че скрит си ти,
но любовта ми, минала през щита
всички трудности уби...

Ти думите помисли за лъжи
и пак поиска самотата
вместо да се вгледаш в моите очи,
където истината крие се, а не лъжата.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Яна Ангелова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Внушителна любов!!!
    6!!!
  • Наистина е много добро,аз кат гледам сравнение с твоите призведения(и на всеки друг от този сайт)мойте им требва доста шлайфане
  • Присъединявам се към хората, на които им допада-6!
  • Благодаря, ова ми е любимото стихче от всичките и се радвам, че се намери някой да оцени точно него, наистина благодаря за топлите думи
  • Изключително! Неверочтно! Много добро! Просто вече ми се изчерпаха думите. Пък и нещо, което е прекрасно, трудно се описва с думи.
    Поздравявам те за сполучливото стихотворение.

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...