lollita (Яна Ангелова)
52 118
9.10.2004 г., 16:20 ч.

Каменна душа 

  Поезия
1854 0 5
"Душа от камък" се нарекъл,
сърцето зад решетки скрил,
самота на себе си навлякъл,
сълзите с фалш изтрил...

Една любов разкъсана от мъка
душата твоя разтопи,
една невяра и разлъка
сърцето ми на прах разби.

И зад чужди думи и езици
мислеше, че скрит си ти,
но любовта ми, минала през щита
всички трудности уби...

Ти думите помисли за лъжи
и пак поиска самотата
вместо да се вгледаш в моите очи,
където истината крие се, а не лъжата.

© Яна Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Внушителна любов!!!
    6!!!
  • Наистина е много добро,аз кат гледам сравнение с твоите призведения(и на всеки друг от този сайт)мойте им требва доста шлайфане
  • Присъединявам се към хората, на които им допада-6!
  • Благодаря, ова ми е любимото стихче от всичките и се радвам, че се намери някой да оцени точно него, наистина благодаря за топлите думи
  • Изключително! Неверочтно! Много добро! Просто вече ми се изчерпаха думите. Пък и нещо, което е прекрасно, трудно се описва с думи.
    Поздравявам те за сполучливото стихотворение.
Предложения
: ??:??