Дъждът е вкаменена ярост,
зурни и гайди – глъхнещ звук.
Копнее вехнещата старост
за дял от любовта на друг.
На звезден сън ли ти приличам
или на късен листопад,
пред теб когато се събличам
от кожата на този свят?
Съдбата си сама поисках.
Щастлива ли съм? Всъщност – знам.
Кръвта по тебе щом се плисне
ще станеш камък – праведен и ням. ...