6 нояб. 2007 г., 16:54

Камъче

1.1K 0 5

По улицата малко камъче подритвам

и чудя се какво е то?

Всичко, което изпитвам,

ме кара да се чудя защо?

 

Защо това камъче е на земята,

дали има чувства и то като мен?

То се вижда дори в тъмнината

и при изгрева на утрешния ден!

 

И ето, вземам камъчето в моите ръце,

чувствам - нещо в мен гори!

Стопля се мъничкото ми сърце

и в мен любов започва да пламти!

 

Разбрах, че това е любовта,

скрита в това малко камъче!

Прегърнах я на мига

и в теб запалих онова пламъче!

 

Но защо всички хора я подритват,

като виждат облика й студен!

Защо захвърлят я като боклук насреща

и чакат любовта във утрешния ден!

 

Сега седя и си мисля за него,

колко малко е камъчето в моите длани!

И гледам го, отвън нещастно,

а отвътре пълно с любов, чувства и копнежи!

 

Ти, човече, помни,

видиш ли камъчето цветно…

в теб го запази

и любовта в сърцето ти ще  разцъфти!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Усмивка Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Обичам цветните камъчета и те разбирам.
    Чисто,красиво и прелестно стихотворение!
    Усмихна ме,Усмивчице!
  • Малките неща са трудно забележими, а всъщност носят в себе си повече радост и от най-големите. Поздрави за чудесния стих.
    Пази си камъчето
  • лечезарно, наистина!
    Напомни ми друго
    ..."Сложи си камъче в обувката,
    за да усещаш, че си жив!"...
    Митко Начев
  • Благодаря ти, Маги! Много се радвам, че ти харесва. Реших да сътворя и нещо с усмивки
  • Красиво , нежно, усмихнато!
    Лъчезарно стихотворение!
    С обич, мила Усмивке.

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...