6.11.2007 г., 16:54

Камъче

1.1K 0 5

По улицата малко камъче подритвам

и чудя се какво е то?

Всичко, което изпитвам,

ме кара да се чудя защо?

 

Защо това камъче е на земята,

дали има чувства и то като мен?

То се вижда дори в тъмнината

и при изгрева на утрешния ден!

 

И ето, вземам камъчето в моите ръце,

чувствам - нещо в мен гори!

Стопля се мъничкото ми сърце

и в мен любов започва да пламти!

 

Разбрах, че това е любовта,

скрита в това малко камъче!

Прегърнах я на мига

и в теб запалих онова пламъче!

 

Но защо всички хора я подритват,

като виждат облика й студен!

Защо захвърлят я като боклук насреща

и чакат любовта във утрешния ден!

 

Сега седя и си мисля за него,

колко малко е камъчето в моите длани!

И гледам го, отвън нещастно,

а отвътре пълно с любов, чувства и копнежи!

 

Ти, човече, помни,

видиш ли камъчето цветно…

в теб го запази

и любовта в сърцето ти ще  разцъфти!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Усмивка Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Обичам цветните камъчета и те разбирам.
    Чисто,красиво и прелестно стихотворение!
    Усмихна ме,Усмивчице!
  • Малките неща са трудно забележими, а всъщност носят в себе си повече радост и от най-големите. Поздрави за чудесния стих.
    Пази си камъчето
  • лечезарно, наистина!
    Напомни ми друго
    ..."Сложи си камъче в обувката,
    за да усещаш, че си жив!"...
    Митко Начев
  • Благодаря ти, Маги! Много се радвам, че ти харесва. Реших да сътворя и нещо с усмивки
  • Красиво , нежно, усмихнато!
    Лъчезарно стихотворение!
    С обич, мила Усмивке.

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...