6.11.2007 г., 16:54

Камъче

1.1K 0 5

По улицата малко камъче подритвам

и чудя се какво е то?

Всичко, което изпитвам,

ме кара да се чудя защо?

 

Защо това камъче е на земята,

дали има чувства и то като мен?

То се вижда дори в тъмнината

и при изгрева на утрешния ден!

 

И ето, вземам камъчето в моите ръце,

чувствам - нещо в мен гори!

Стопля се мъничкото ми сърце

и в мен любов започва да пламти!

 

Разбрах, че това е любовта,

скрита в това малко камъче!

Прегърнах я на мига

и в теб запалих онова пламъче!

 

Но защо всички хора я подритват,

като виждат облика й студен!

Защо захвърлят я като боклук насреща

и чакат любовта във утрешния ден!

 

Сега седя и си мисля за него,

колко малко е камъчето в моите длани!

И гледам го, отвън нещастно,

а отвътре пълно с любов, чувства и копнежи!

 

Ти, човече, помни,

видиш ли камъчето цветно…

в теб го запази

и любовта в сърцето ти ще  разцъфти!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Усмивка Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Обичам цветните камъчета и те разбирам.
    Чисто,красиво и прелестно стихотворение!
    Усмихна ме,Усмивчице!
  • Малките неща са трудно забележими, а всъщност носят в себе си повече радост и от най-големите. Поздрави за чудесния стих.
    Пази си камъчето
  • лечезарно, наистина!
    Напомни ми друго
    ..."Сложи си камъче в обувката,
    за да усещаш, че си жив!"...
    Митко Начев
  • Благодаря ти, Маги! Много се радвам, че ти харесва. Реших да сътворя и нещо с усмивки
  • Красиво , нежно, усмихнато!
    Лъчезарно стихотворение!
    С обич, мила Усмивке.

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...