Камъче
По улицата малко камъче подритвам
и чудя се какво е то?
Всичко, което изпитвам,
ме кара да се чудя защо?
Защо това камъче е на земята,
дали има чувства и то като мен?
То се вижда дори в тъмнината
и при изгрева на утрешния ден!
И ето, вземам камъчето в моите ръце,
чувствам - нещо в мен гори!
Стопля се мъничкото ми сърце
и в мен любов започва да пламти!
Разбрах, че това е любовта,
скрита в това малко камъче!
Прегърнах я на мига
и в теб запалих онова пламъче!
Но защо всички хора я подритват,
като виждат облика й студен!
Защо захвърлят я като боклук насреща
и чакат любовта във утрешния ден!
Сега седя и си мисля за него,
колко малко е камъчето в моите длани!
И гледам го, отвън нещастно,
а отвътре пълно с любов, чувства и копнежи!
Ти, човече, помни,
видиш ли камъчето цветно…
в теб го запази
и любовта в сърцето ти ще разцъфти!
© Усмивка Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Малките неща са трудно забележими, а всъщност носят в себе си повече радост и от най-големите. Поздрави за чудесния стих.
Пази си камъчето
-
лечезарно, наистина!
Напомни ми друго
..."Сложи си камъче в обувката,
за да усещаш, че си жив!"...
Митко Начев -
Благодаря ти, Маги! Много се радвам, че ти харесва. Реших да сътворя и нещо с усмивки
-
Красиво , нежно, усмихнато!
Лъчезарно стихотворение!
С обич, мила Усмивке.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Чисто,красиво и прелестно стихотворение!
Усмихна ме,Усмивчице!