КАМЪЧЕ ОТ МОЯ РОДЕН ДОМ
... къщата на село се кандилна,
взе да скърца горният ѝ кат,
под сайванта – в старата люпилня,
даже смокът бе умрял от глад,
в пукнатите грънци на стобора
вятър свири фугите на Бах,
кучето, щом зърне чужди хора,
свива си опашката от страх,
и асмата плаче за беритба,
за кърпеж – прогнилият улук,
даже и комшията не идва! – ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.