Камъче в обувката
КАМЪЧЕ В ОБУВКАТА
Да вярвам ли, че всичко свърши?
Копнеех за различен свят
и чаках в люляка прекършен
напролет да напъпи цвят,
и с аромати тишината
да се изпълни – светъл храм,
та всекиму – и без остатък,
парченце нафора да дам.
Сега сме твърде незначими
и нито ти, и нито аз
разбрали сме, че иде зима
след хладен полъх между нас.
Щом гледам в другата посока,
а ти се взираш настрани,
разделя ни бразда дълбока
и целите сме в синини.
Преситена съм от омраза
и хълтам в сивите мъгли.
Приятелят не ми е казал
дали врагът ми е простил.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентина Йотова Все права защищены
