15 авг. 2020 г., 16:25

Камъче в обувката 

  Поэзия » Другая
595 7 22

КАМЪЧЕ В ОБУВКАТА

 

Да вярвам ли, че всичко свърши?

Копнеех за различен свят

и чаках в люляка прекършен

напролет да напъпи цвят,

и с аромати тишината

да се изпълни – светъл храм,

та всекиму – и без остатък,

парченце нафора да дам.

Сега сме твърде незначими

и нито ти, и нито аз

разбрали сме, че иде зима

след хладен полъх между нас.

Щом гледам в другата посока,

а ти се взираш настрани,

разделя ни бразда дълбока

и целите сме в синини.

Преситена съм от омраза

и хълтам в сивите мъгли.

Приятелят не ми е казал

дали врагът ми е простил.

© Валентина Йотова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??