Камъчето

28 февр. 2009 г., 17:28

Поэзия

418 0 2

В септемврийски ден, залят от птича песен,
изтичахме в борова гора.
В града светът за нас бе тесен,
тук бяхме двама с мирис на смола.

Като деца, увлечени в играта,
замеряхме с шишарките страстта,
целувките измиваше тревата,
събрала малки капчици роса.

Притихнало в любовната ни врява,
там камъче намигна с око.
Отнесох си го вкъщи, оттогава
домува то до моето легло.

Сега почива в шарена кутия,
сънувайки отново онзи миг,
от него нищо никога не крия
и разговарям като с твоя лик.

На камъчето всичко мога да разкажа,
то пази тайни, знае верността,
когато дойдеш, ще ти го покажа,
дано убие в тебе ревността!!!

Камъчето

Свързани произведения

Комментарии

Предложения