Камъчето
В септемврийски ден, залят от птича песен,
изтичахме в борова гора.
В града светът за нас бе тесен,
тук бяхме двама с мирис на смола.
Като деца, увлечени в играта,
замеряхме с шишарките страстта,
целувките измиваше тревата,
събрала малки капчици роса.
Притихнало в любовната ни врява,
там камъче намигна с око.
Отнесох си го вкъщи, оттогава
домува то до моето легло.
Сега почива в шарена кутия,
сънувайки отново онзи миг,
от него нищо никога не крия
и разговарям като с твоя лик.
На камъчето всичко мога да разкажа,
то пази тайни, знае верността,
когато дойдеш, ще ти го покажа,
дано убие в тебе ревността!!!
изтичахме в борова гора.
В града светът за нас бе тесен,
тук бяхме двама с мирис на смола.
Като деца, увлечени в играта,
замеряхме с шишарките страстта,
целувките измиваше тревата,
събрала малки капчици роса.
Притихнало в любовната ни врява,
там камъче намигна с око.
Отнесох си го вкъщи, оттогава
домува то до моето легло.
Сега почива в шарена кутия,
сънувайки отново онзи миг,
от него нищо никога не крия
и разговарям като с твоя лик.
На камъчето всичко мога да разкажа,
то пази тайни, знае верността,
когато дойдеш, ще ти го покажа,
дано убие в тебе ревността!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стефан Богданов Всички права запазени
