В септемврийски ден, залят от птича песен,
изтичахме в борова гора.
В града светът за нас бе тесен,
тук бяхме двама с мирис на смола.
Като деца, увлечени в играта,
замеряхме с шишарките страстта,
целувките измиваше тревата,
събрала малки капчици роса.
Притихнало в любовната ни врява,
там камъче намигна с око.
Отнесох си го вкъщи, оттогава
домува то до моето легло. ...