diavolo (Стефан Богданов)
6 1
28.02.2009 г., 17:28 ч.

Камъчето 

  Поезия
440 0 2
В септемврийски ден, залят от птича песен,
изтичахме в борова гора.
В града светът за нас бе тесен,
тук бяхме двама с мирис на смола.

Като деца, увлечени в играта,
замеряхме с шишарките страстта,
целувките измиваше тревата,
събрала малки капчици роса.

Притихнало в любовната ни врява,
там камъче намигна с око.
Отнесох си го вкъщи, оттогава
домува то до моето легло.

Сега почива в шарена кутия,
сънувайки отново онзи миг,
от него нищо никога не крия
и разговарям като с твоя лик.

На камъчето всичко мога да разкажа,
то пази тайни, знае верността,
когато дойдеш, ще ти го покажа,
дано убие в тебе ревността!!!

© Стефан Богданов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??