Канавата, раждаща народност
Когато слушам българската реч,
избликва преклонение и гордост.
Макар и преживяла толкоз сеч,
останала си вечно непокорна.
Затуй сега във песни те тъчем
и в книги съхраняваме те нежно.
Вековна памет, сила и мехлем
за раните, жадуващи копнежност.
Така се вплитат етнос и език –
мосто́ве се градят безкрайно здрави.
Изречен – всеки вопъл, всеки вик
е нашето кръщение в коравост.
Език мой роден, плътна канава,
туптиш в сърцата – Слънце в синева!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Данаил Таков Все права защищены
