Когато слушам българската реч,
избликва преклонение и гордост.
Макар и преживяла толкоз сеч,
останала си вечно непокорна.
Затуй сега във песни те тъчем
и в книги съхраняваме те нежно.
Вековна памет, сила и мехлем
за раните, жадуващи копнежност.
Така се вплитат етнос и език –
мосто́ве се градят безкрайно здрави.
Изречен – всеки вопъл, всеки вик
е нашето кръщение в коравост. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up