Кантата за река и вятър
КАНТАТА ЗА РЕКА И ВЯТЪР
По стръмната извивка на небето,
над Дунав мартенският залез слиза
и късният небесен огън свети
на рамото на синята му риза;
и слънчевият восък – старо злато –
се стича по тополите и капе
дълбоко в синьото. И ври водата,
и слънцето потъва и се стапя...
И къдри речната прохладна свила
дошъл от нищото седефен вятър,
в чиято плът навярно е попила
на залеза безмълвен светлината,
защото свети в матово-сребристо,
а на крилете му се спуска здрачът
над слънцето – изтляващо мънисто,
прозрачна капка на конец прозрачен.
Припада вечер.
Всъщност не припада –
водата с млечна пара закипява,
дими самата мартенска прохлада,
а белите кълбета се сгъстяват;
и ето че нощта пълзи нагоре,
по бреговете по корем се влачи,
и вече няма дънер всеки орех,
тъмнеят сенките, чернее здрачът.
И на ръба между деня и мрака
звънят челести приказна кантата;
реката – светла хубавица – чака,
изкъпана в среброто на луната.
И вятърът до нея коленичи
и сваля тънката ù синя риза,
и приказното дунавско момиче
от светлите си сънища излиза.
И плисват звездопади по небето,
потъва в тънки облаци луната,
а над вселената звъни и свети
една кантата за река и вятър.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Чернев Все права защищены
