КАНТАТА ЗА РЕКА И ВЯТЪР
По стръмната извивка на небето,
над Дунав мартенският залез слиза
и късният небесен огън свети
на рамото на синята му риза;
и слънчевият восък – старо злато –
се стича по тополите и капе
дълбоко в синьото. И ври водата,
и слънцето потъва и се стапя...
И къдри речната прохладна свила
дошъл от нищото седефен вятър,
в чиято плът навярно е попила ...