28 февр. 2025 г., 23:13

Капан

307 2 1

Не винаги успяваме да покажем,

истинските чувства...не знаем как!

Защото думите засядат в гърлото

и като отрова ни горчат.

 

Преглъщаме все едно стъкла начупени

раздират и душите в нас...кървим!?

Как искам в тъмнината да крещя...

Ех ,Свят...толкова красив ,мъстиш си.

 

На този ,Свят войни не трябват му.

Загиваме от суета и срам.

Лъжи пророци мътят ни водата.

А ние доброволно влезнахме във

тоз капан.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви за прочета и любими,Приятели!!!Младене,Ани!!!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...