Feb 28, 2025, 11:13 PM

Капан

  Poetry
308 2 1

Не винаги успяваме да покажем,

истинските чувства...не знаем как!

Защото думите засядат в гърлото

и като отрова ни горчат.

 

Преглъщаме все едно стъкла начупени

раздират и душите в нас...кървим!?

Как искам в тъмнината да крещя...

Ех ,Свят...толкова красив ,мъстиш си.

 

На този ,Свят войни не трябват му.

Загиваме от суета и срам.

Лъжи пророци мътят ни водата.

А ние доброволно влезнахме във

тоз капан.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ви за прочета и любими,Приятели!!!Младене,Ани!!!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...