Feb 28, 2025, 11:13 PM

Капан

  Poetry
311 2 1

Не винаги успяваме да покажем,

истинските чувства...не знаем как!

Защото думите засядат в гърлото

и като отрова ни горчат.

 

Преглъщаме все едно стъкла начупени

раздират и душите в нас...кървим!?

Как искам в тъмнината да крещя...

Ех ,Свят...толкова красив ,мъстиш си.

 

На този ,Свят войни не трябват му.

Загиваме от суета и срам.

Лъжи пророци мътят ни водата.

А ние доброволно влезнахме във

тоз капан.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ви за прочета и любими,Приятели!!!Младене,Ани!!!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...