valiordanov (Валентин Йорданов)
1805 1467
24 янв. 2007 г., 02:11

КАПАН 

  Поэзия
615 0 4

Пак е вторник! Потта пак тече!

Пак във мене се гмуркат въпроси

 и кълват като гладно врабче:

търсят отговор - крехки и боси.

 

Докога ще боли съвестта?

Изкупител на грях ли съм само

 или извор за жива вода?

А лекарство за съвести няма!

 

Аз превръщам се бавно в робот -

сякаш пътят отдавна избран е…

и ме люшка морето-живот,

съвестта ми щом пристан си няма.

 

И изгарям в нелумнал пожар.

Но какво от това, че изгарям,

щом се хващам сам в своя капан,

а се мъча от там да избягам!

© Валентин Йорданов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??