КАПАН

24.01.2007 г., 2:11 ч.

Поезия

605 0 4

Пак е вторник! Потта пак тече!

Пак във мене се гмуркат въпроси

и кълват като гладно врабче:

търсят отговор - крехки и боси.

Докога ще боли съвестта?

Изкупител на грях ли съм само

или извор за жива вода?

А лекарство за съвести няма!

Аз превръщам се бавно в робот -

сякаш пътят отдавна избран е…

и ме люшка морето-живот,

съвестта ми щом пристан си няма.

И изгарям в нелумнал пожар.

Но какво от това, че изгарям,

щом се хващам сам в своя капан,

а се мъча от там да избягам!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.