КАПАН
Пак е вторник! Потта пак тече!
Пак във мене се гмуркат въпроси
и кълват като гладно врабче:
търсят отговор - крехки и боси.
Докога ще боли съвестта?
Изкупител на грях ли съм само
или извор за жива вода?
А лекарство за съвести няма!
Аз превръщам се бавно в робот -
сякаш пътят отдавна избран е…
и ме люшка морето-живот,
съвестта ми щом пристан си няма.
И изгарям в нелумнал пожар.
Но какво от това, че изгарям,
щом се хващам сам в своя капан,
а се мъча от там да избягам!
© Валентин Йорданов All rights reserved.
