valiordanov (Валентин Йорданов)
1804 1467
24 ene 2007, 2:11

КАПАН 

  Poesía
609 0 4

Пак е вторник! Потта пак тече!

Пак във мене се гмуркат въпроси

 и кълват като гладно врабче:

търсят отговор - крехки и боси.

 

Докога ще боли съвестта?

Изкупител на грях ли съм само

 или извор за жива вода?

А лекарство за съвести няма!

 

Аз превръщам се бавно в робот -

сякаш пътят отдавна избран е…

и ме люшка морето-живот,

съвестта ми щом пристан си няма.

 

И изгарям в нелумнал пожар.

Но какво от това, че изгарям,

щом се хващам сам в своя капан,

а се мъча от там да избягам!

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??