1 авг. 2007 г., 18:06

капчица любов

943 0 2
 

Капчица любов.



Усмивка, поглед, усещане за топлина - потъвам бавно в бленуван сън.

Докосване, сладък полъх, светлина - искри от нежни капчици роса.

Животворна глътка - отпивам бавно, мигът да спре копнея...

И нека ме залее цяла, опияняващата нейна сладост.

Очи притварям, ръце протягам да я взема - безценна, чиста капчица живот.

След нея, зная, ще потъна в мрак и пак ще е студено, когато се превръща в малко стъкълце.

И част от мен със нея ще изчезне безвъзвратно, но нищо - сега нали е топло и красиво..

Не се страхувам да те жадувам, моя малка капчица любов.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Албена Стоянова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...