Aug 1, 2007, 6:06 PM

капчица любов

  Poetry
946 0 2
 

Капчица любов.



Усмивка, поглед, усещане за топлина - потъвам бавно в бленуван сън.

Докосване, сладък полъх, светлина - искри от нежни капчици роса.

Животворна глътка - отпивам бавно, мигът да спре копнея...

И нека ме залее цяла, опияняващата нейна сладост.

Очи притварям, ръце протягам да я взема - безценна, чиста капчица живот.

След нея, зная, ще потъна в мрак и пак ще е студено, когато се превръща в малко стъкълце.

И част от мен със нея ще изчезне безвъзвратно, но нищо - сега нали е топло и красиво..

Не се страхувам да те жадувам, моя малка капчица любов.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Албена Стоянова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...