10 апр. 2008 г., 07:53

Капчиците дъжд в стъклото се забиват

654 0 2

Една жена

и един мъж

може би загиват

от думи неизречени

помежду им,

а капчиците дъжд

в стъклото се забиват...

Мрак и сивота

пленяват града,

а чувствата истиват.

Вали,

          вали,

                         вали,

тъй непоносимо вали,

боли,

            боли,

                      боли,

още по-непоносимo боли,

а капчиците дъжд

в стъклото се забиват...

Празнината остава,

времето минава,

дъждът спомените измива,

а капчиците в стъклото се забиват...

            

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Богдана Маринова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...