Една жена
и един мъж
може би загиват
от думи неизречени
помежду им,
а капчиците дъжд
в стъклото се забиват...
Мрак и сивота
пленяват града,
а чувствата истиват.
Вали,
вали,
вали,
тъй непоносимо вали,
боли,
боли,
боли,
още по-непоносимo боли,
а капчиците дъжд
в стъклото се забиват...
Празнината остава,
времето минава,
дъждът спомените измива,
а капчиците в стъклото се забиват...
© Богдана Маринова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
