Капчиците дъжд в стъклото се забиват
Една жена
и един мъж
може би загиват
от думи неизречени
помежду им,
а капчиците дъжд
в стъклото се забиват...
Мрак и сивота
пленяват града,
а чувствата истиват.
Вали,
вали,
вали,
тъй непоносимо вали,
боли,
боли,
боли,
още по-непоносимo боли,
а капчиците дъжд
в стъклото се забиват...
Празнината остава,
времето минава,
дъждът спомените измива,
а капчиците в стъклото се забиват...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Богдана Маринова Всички права запазени
