10 abr 2008, 7:53

Капчиците дъжд в стъклото се забиват

  Poesía
653 0 2

Една жена

и един мъж

може би загиват

от думи неизречени

помежду им,

а капчиците дъжд

в стъклото се забиват...

Мрак и сивота

пленяват града,

а чувствата истиват.

Вали,

          вали,

                         вали,

тъй непоносимо вали,

боли,

            боли,

                      боли,

още по-непоносимo боли,

а капчиците дъжд

в стъклото се забиват...

Празнината остава,

времето минава,

дъждът спомените измива,

а капчиците в стъклото се забиват...

            

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Богдана Маринова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...