10 abr 2008, 7:53

Капчиците дъжд в стъклото се забиват

  Poesía
651 0 2

Една жена

и един мъж

може би загиват

от думи неизречени

помежду им,

а капчиците дъжд

в стъклото се забиват...

Мрак и сивота

пленяват града,

а чувствата истиват.

Вали,

          вали,

                         вали,

тъй непоносимо вали,

боли,

            боли,

                      боли,

още по-непоносимo боли,

а капчиците дъжд

в стъклото се забиват...

Празнината остава,

времето минава,

дъждът спомените измива,

а капчиците в стъклото се забиват...

            

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Богдана Маринова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...