Kапитан
Край река седи юначе,
тихо, жално, милно плаче.
Вчера тати му направи
кораб от дъсчици здрави.
От салфетки два-три ката,
му стъкмиха и платната.
Такелаж, от тънки връзки
и моряци смели, дръзки,
капитан е той - за краля,
по света ще обикаля.
Рано днес, преди закуска,
хукна, кораба да пуска.
Вятърко отде ли взе се?
Бързо кораба отнесе.
И сега под тънки клони,
капитанът сълзи рони.
Мама тихичко приседна:
— "Слушай, рожбо ненагледна,
тати днес ще ти покаже,
сам ще си направиш даже
кораб по-красив, не бива,
не плачи, не ти отива.
С мен да тръгва капитана,
че мекичка не остана.
Хайде бързо, давай лапа -
тати всичко ще излапа."
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Ангелова Все права защищены
