9 янв. 2007 г., 16:39

капка кръв

838 0 1

Стичаща се струйка кръв
по разцепените устни,
някога тъй красиви,
чувствени и вкусни.

Раната разцепена пулсира
и нова капка кръв събира.
Търкулва се и оставя следа-
мъничко поточе,изтрито с ръка.

И не устната боли,а сърцето
и то точно там,където
някога бе ти-моят любим,
красив,обичан,незаменим.

Влюбени разхождахме се за ръка,
събирахме капките на дъжда,
уморени тичахме двама,
а сега какво ни остана?

Пропаст се отвори между нас,
променихме се и ти и аз.
Изгуби се неиде любовта,
къде е,мили,тя сега?

Толкова опити направих да си я върна,
толкова пъти идвах да те прегърна,
а какво получавах в замяна?
Твоята студенина като стомана.

С други започна да излизаш вечер,
с какво заслужих,нима ти преча?
Прибираш се,ухаещ на алкохол и жени,
а аз скривам от теб своите сълзи.

Прощавам аз твоите грешки до една
защото те обичам,заради любовта.
Но мога ли,кажи,така да продължа,
докога ще трябва все да си мълча?

Тази нощ разбрах,че дошъл е края-
ти си различен,не мога да те позная.
И с този шамар,който ми удари
ти камък на сърцето ми стовари.

Сбогом,любов,аз си отивам,
замълчана на вратата се спирам,
за последно към теб обръщам очи-
виждам те през пердето от сълзи.

И ето-правя  последната крачка,
как съм могла да бъда такава глупачка?
за спомен ти оставям капката кръв на килима,
с която от мен любовта изтече,замина...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Насето Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...