Стичаща се струйка кръв
по разцепените устни,
някога тъй красиви,
чувствени и вкусни.

Раната разцепена пулсира
и нова капка кръв събира.
Търкулва се и оставя следа-
мъничко поточе,изтрито с ръка.

И не устната боли,а сърцето
и то точно там,където
някога бе ти-моят любим,
красив,обичан,незаменим.

Влюбени разхождахме се за ръка,
събирахме капките на дъжда,
уморени тичахме двама,
а сега какво ни остана?

Пропаст се отвори между нас,
променихме се и ти и аз.
Изгуби се неиде любовта,
къде е,мили,тя сега?

Толкова опити направих да си я върна,
толкова пъти идвах да те прегърна,
а какво получавах в замяна?
Твоята студенина като стомана.

С други започна да излизаш вечер,
с какво заслужих,нима ти преча?
Прибираш се,ухаещ на алкохол и жени,
а аз скривам от теб своите сълзи.

Прощавам аз твоите грешки до една
защото те обичам,заради любовта.
Но мога ли,кажи,така да продължа,
докога ще трябва все да си мълча?

Тази нощ разбрах,че дошъл е края-
ти си различен,не мога да те позная.
И с този шамар,който ми удари
ти камък на сърцето ми стовари.

Сбогом,любов,аз си отивам,
замълчана на вратата се спирам,
за последно към теб обръщам очи-
виждам те през пердето от сълзи.

И ето-правя  последната крачка,
как съм могла да бъда такава глупачка?
за спомен ти оставям капката кръв на килима,
с която от мен любовта изтече,замина...