К А П К А Н А Д Е Ж Д А

Короната тежи, сълзи тунелчета дълбаят.

Между живота и смъртта нахално сме поставени.

Болката е спътница в душите ни незрели.

Делим я с капка щастие за зажаднели.

Докосне ли таз' капка молещи уста,

за миг улавяме я и се крием от света.

Да – малка, но надежда мисълта забулва,

че тази капка с цялото богатство

на света не се купува.