Короната тежи, сълзи тунелчета дълбаят.
Между живота и смъртта нахално сме поставени.
Болката е спътница в душите ни незрели.
Делим я с капка щастие за зажаднели.
Докосне ли таз' капка молещи уста,
за миг улавяме я и се крием от света.
Да – малка, но надежда мисълта забулва,
че тази капка с цялото богатство
на света не се купува.
© Събина Стефанова All rights reserved.