Капка светлина
Светулката е капка светлина
и мракът се пропуква, щом я види,
просветва мрак в светулчица една,
че свети от любов, не ѝ се свиди.
На лятото в хралупата изгря
и я превърна в светла бална зала,
и който светлината ѝ допря,
усети – черното гори до бяло.
Усети се лъчист, макар и миг,
за малко заприлича на звездите,
светулката му подари език,
език от светлина, в сърцето скрит е.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Милена Френкева Все права защищены
