zelenaradost (Милена Френкева)
392 5034
28.04.2021 г., 21:18 ч.

Капка светлина 

  Поезия
238 2 4

Светулката е капка светлина

и мракът се пропуква, щом я види,

просветва мрак в светулчица една,

че свети от любов, не ѝ се свиди.

 

На лятото в хралупата изгря

и я превърна в светла бална зала,

и който светлината ѝ допря,

усети  – черното гори до бяло.

 

Усети се лъчист, макар и миг,

за малко заприлича на звездите,

светулката му подари език,

език от светлина, в сърцето скрит е.

 

© Милена Френкева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Ивита! Душата търси доброто и се пречиства многократно, докато го приеми и разбере наистина!
  • ...черното гори до бяло..
    Браво!
  • Благодаря, Зигфрид! Нека Христовата светлина ни води по пътя на вярата, надеждата и любовта!
  • Браво! Много красив стих! Много ме радва поезията ти!
Предложения
: ??:??