Светулката е капка светлина
и мракът се пропуква, щом я види,
просветва мрак в светулчица една,
че свети от любов, не ѝ се свиди.
На лятото в хралупата изгря
и я превърна в светла бална зала,
и който светлината ѝ допря,
усети – черното гори до бяло.
Усети се лъчист, макар и миг,
за малко заприлича на звездите,
светулката му подари език,
език от светлина, в сърцето скрит е.
© Милена Френкева All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
