Капки
Февруарски дъжд
на ситни капки
събужда изведнъж
тръпките ми хладни.
Изпролетяла зима е,
безпътно време,
настръхнало ще мине,
но защо през мене?
Стигат ми бодежите
някъде отляво.
В душата си поглеждам,
там охлаждам рани,
тръпнещи, горещи,
по ледници събрани ...,
чак вечерта, на свещи,
ги усещам -
капки по дланта ми ...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Василев Все права защищены