Февруарски дъжд
на ситни капки
събужда изведнъж
тръпките ми хладни.
Изпролетяла зима е,
безпътно време,
настръхнало ще мине,
но защо през мене?
Стигат ми бодежите
някъде отляво.
В душата си поглеждам,
там охлаждам рани,
тръпнещи, горещи,
по ледници събрани ...,
чак вечерта, на свещи,
ги усещам -
капки по дланта ми ...
© Валентин Василев All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
