5 нояб. 2020 г., 18:41

Капки

660 0 0

 

Само няколко капки вино по устните, 
които езикът жадно облизва
за да усети вкуса на онова причастие,
отбелязващо тържеството на смъртта. 
Или капките от майчиното мляко, 
останало върху кадифената детска буза,
което целувайки отпиваме 
заради тържеството на едно съществуване.
Както капката спомен от парфюм  
на едно неустоимо желание
ни пренася в обятията на любимия
отвъд пределите на прегръдката ни,
където тържествува единствено мисълта за другия.
Или онези капки студена пот,
стичащи се по още по-студеното лице 
на застиналата паника 
в пълното тържество на страха -
тогава всяка капка слюнка е пресъхнала
и не можем да преглътнем себе си.
Както в момента на пълно изумление
и капитулиране пред величието на любовта, 
и нейното абсолютно тържество, когато
интимните ни сокове се сливат,
за да се даде път на един плод,
от който да се роди накрая 
сълзата на щастието.

 

Животът ни, 
накратко,
е концентриран в капки.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Тошкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...