5.11.2020 г., 18:41

Капки

650 0 0

 

Само няколко капки вино по устните, 
които езикът жадно облизва
за да усети вкуса на онова причастие,
отбелязващо тържеството на смъртта. 
Или капките от майчиното мляко, 
останало върху кадифената детска буза,
което целувайки отпиваме 
заради тържеството на едно съществуване.
Както капката спомен от парфюм  
на едно неустоимо желание
ни пренася в обятията на любимия
отвъд пределите на прегръдката ни,
където тържествува единствено мисълта за другия.
Или онези капки студена пот,
стичащи се по още по-студеното лице 
на застиналата паника 
в пълното тържество на страха -
тогава всяка капка слюнка е пресъхнала
и не можем да преглътнем себе си.
Както в момента на пълно изумление
и капитулиране пред величието на любовта, 
и нейното абсолютно тържество, когато
интимните ни сокове се сливат,
за да се даде път на един плод,
от който да се роди накрая 
сълзата на щастието.

 

Животът ни, 
накратко,
е концентриран в капки.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Тошкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...