5.11.2020 г., 18:41

Капки

661 0 0

 

Само няколко капки вино по устните, 
които езикът жадно облизва
за да усети вкуса на онова причастие,
отбелязващо тържеството на смъртта. 
Или капките от майчиното мляко, 
останало върху кадифената детска буза,
което целувайки отпиваме 
заради тържеството на едно съществуване.
Както капката спомен от парфюм  
на едно неустоимо желание
ни пренася в обятията на любимия
отвъд пределите на прегръдката ни,
където тържествува единствено мисълта за другия.
Или онези капки студена пот,
стичащи се по още по-студеното лице 
на застиналата паника 
в пълното тържество на страха -
тогава всяка капка слюнка е пресъхнала
и не можем да преглътнем себе си.
Както в момента на пълно изумление
и капитулиране пред величието на любовта, 
и нейното абсолютно тържество, когато
интимните ни сокове се сливат,
за да се даде път на един плод,
от който да се роди накрая 
сълзата на щастието.

 

Животът ни, 
накратко,
е концентриран в капки.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Тошкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...