28 мая 2020 г., 16:07

Капки живот

Поэзия

734 5 10

Конници диви раздират небето,
тънки камшици от мълнии плачат
Трепка самотна череша в полето,
а в слепите къщи смъртните чакат

Чакат жребците. Всичките бесни...
да попилеят черешите в битието! -
капки мъка от кръвта по-пресни,
късат вените на път към сърцето

Чака сърцето ангели вестоносци,
свили крилете край черния гроб...
Тъгата боли и измръзваш до кости -
тук Косата гали тревите с любов

И чакаш вестта, че живота ликува
скрит в овалите на Божия плод
Жестоко е и смъртта те смирява -
с капки от восък и череша живот

Жени Иванова

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

jenyivanova (Jasmin)

Бени, благодаря... казано от теб... означава много!

2020-12-15T00:43:26+02:00
anabel7 (Албена Димитрова)

Много силно и мъдро... Особено финалът!

2020-12-14T23:57:14+02:00
jenyivanova (Jasmin)

Дени, благодаря, миличка
Васко, смирява се само онзи, който е погледнал в очите ѝ
Пепс, благодаря
Наде, мълчи ми се и на мен
Енджи, напоследък са по-чести...
Краси, Краси... ам, благодаря... как да бягаш... то, когато няма къде да отидеш, по-добре е да дойдеш на себе си

2020-05-29T08:17:18+03:00
ИнаКалина (Красимира Чакърова)

Това остава - капки стопен восък... Е това е диалектически подход а не като на пишман гениите, които не са се родили, но вече са се увековечили чрез него... А тук, даже само последния куплет, гените говорят (едно "и", но голяма разлика прави). За смирението имам друго разбиране. Смъртта не ме смирява. Държи ме будна. Да не я пропусна ... Ние с всеки изминал ден умираме, по малко. А виж като видя посредствеността опакована в целофани и си казвам- айде пак "попиляха черешите в битието!". Защото бягайки непрекъснато от себе си, ти бягаш от Божия плод... и това определно ме смирява и си казвам - Боже, пази ме. Е, Жени, аз не помълчах много, но това разбрах, това написах.

2020-05-29T02:38:35+03:00
Patrizzia (Надежда Ангелова)

Жени...

2020-05-28T20:55:05+03:00