28 мая 2020 г., 16:07

Капки живот 

  Поэзия
466 5 10

Конници диви раздират небето,
тънки камшици от мълнии плачат
Трепка самотна череша в полето,
а в слепите къщи смъртните чакат

 

Чакат жребците. Всичките бесни...
да попилеят черешите в битието! -
капки мъка от кръвта по-пресни,
късат вените на път към сърцето

 

Чака сърцето ангели вестоносци,
свили крилете край черния гроб...
Тъгата боли и измръзваш до кости -
тук Косата гали тревите с любов

 

И чакаш вестта, че живота ликува
скрит в овалите на Божия плод
Жестоко е и смъртта те смирява -
с капки от восък и череша живот

 

Жени Иванова

© Jasmin Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Бени, благодаря... казано от теб... означава много!
  • Много силно и мъдро... Особено финалът!
  • Дени, благодаря, миличка
    Васко, смирява се само онзи, който е погледнал в очите ѝ
    Пепс, благодаря
    Наде, мълчи ми се и на мен
    Енджи, напоследък са по-чести...
    Краси, Краси... ам, благодаря... как да бягаш... то, когато няма къде да отидеш, по-добре е да дойдеш на себе си
  • Това остава - капки стопен восък... Е това е диалектически подход а не като на пишман гениите, които не са се родили, но вече са се увековечили чрез него... А тук, даже само последния куплет, гените говорят (едно "и", но голяма разлика прави). За смирението имам друго разбиране. Смъртта не ме смирява. Държи ме будна. Да не я пропусна ... Ние с всеки изминал ден умираме, по малко. А виж като видя посредствеността опакована в целофани и си казвам- айде пак "попиляха черешите в битието!". Защото бягайки непрекъснато от себе си, ти бягаш от Божия плод... и това определно ме смирява и си казвам - Боже, пази ме. Е, Жени, аз не помълчах много, но това разбрах, това написах.
  • Жени...
  • Поздравления!!!
  • Смъртта наистина ни смирява, ЖенИ!
  • Ах, Жени.
    Каква Прелест.
  • идвам да помълчим заедно, Деа...
  • Жени..."с капки от восък и череша живот"....ще помълча...
Предложения
: ??:??