May 28, 2020, 4:07 PM

Капки живот

Poetry

729 5 10

Конници диви раздират небето,
тънки камшици от мълнии плачат
Трепка самотна череша в полето,
а в слепите къщи смъртните чакат

Чакат жребците. Всичките бесни...
да попилеят черешите в битието! -
капки мъка от кръвта по-пресни,
късат вените на път към сърцето

Чака сърцето ангели вестоносци,
свили крилете край черния гроб...
Тъгата боли и измръзваш до кости -
тук Косата гали тревите с любов

И чакаш вестта, че живота ликува
скрит в овалите на Божия плод
Жестоко е и смъртта те смирява -
с капки от восък и череша живот

Жени Иванова

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

jenyivanova (Jasmin)

Бени, благодаря... казано от теб... означава много!

2020-12-15T00:43:26+02:00
anabel7 (Албена Димитрова)

Много силно и мъдро... Особено финалът!

2020-12-14T23:57:14+02:00
jenyivanova (Jasmin)

Дени, благодаря, миличка
Васко, смирява се само онзи, който е погледнал в очите ѝ
Пепс, благодаря
Наде, мълчи ми се и на мен
Енджи, напоследък са по-чести...
Краси, Краси... ам, благодаря... как да бягаш... то, когато няма къде да отидеш, по-добре е да дойдеш на себе си

2020-05-29T08:17:18+03:00
ИнаКалина (Красимира Чакърова)

Това остава - капки стопен восък... Е това е диалектически подход а не като на пишман гениите, които не са се родили, но вече са се увековечили чрез него... А тук, даже само последния куплет, гените говорят (едно "и", но голяма разлика прави). За смирението имам друго разбиране. Смъртта не ме смирява. Държи ме будна. Да не я пропусна ... Ние с всеки изминал ден умираме, по малко. А виж като видя посредствеността опакована в целофани и си казвам- айде пак "попиляха черешите в битието!". Защото бягайки непрекъснато от себе си, ти бягаш от Божия плод... и това определно ме смирява и си казвам - Боже, пази ме. Е, Жени, аз не помълчах много, но това разбрах, това написах.

2020-05-29T02:38:35+03:00
Patrizzia (Надежда Ангелова)

Жени...

2020-05-28T20:55:05+03:00

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0