Кара Севда мори души бели,
а сърцата - като онемели...
Устата - като на някой мъртвец...
Няма в тях ни капка живец...
Севдо! Севдо... Пожали ме!...
Мира дай ми, не мъчи ме!
Нека него да забравя!
Мир да найда... Ще направя...
Щото кажеш!... Остави ме!...
Не минавай покрай мене!
Не поглеждай с тоя зов!
Само тишина дари ми!...
Не мълви ми за любов!...
© Теодора Арнаудова Все права защищены