Кара Севда мори души бели,
а сърцата - като онемели...
Устата - като на някой мъртвец...
Няма в тях ни капка живец...
Севдо! Севдо... Пожали ме!...
Мира дай ми, не мъчи ме!
Нека него да забравя!
Мир да найда... Ще направя...
Щото кажеш!... Остави ме!...
Не минавай покрай мене!
Не поглеждай с тоя зов!
Само тишина дари ми!...
Не мълви ми за любов!...
© Теодора Арнаудова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
