9 сент. 2022 г., 09:19

Каравелово

1.2K 2 11

/ по повод наводнението /

 

О, мое село, мое родно село,

защо се спря над теб пороят зъл?

Кажи, по грешен път ли бе поело?

Да стори Бог това, не би могъл!

 

Любов е Бог и Той не ни наказва,

оставя ни сами да преценим

какво да засадим в душата – пазва

и плява от просо да отделим.

 

А ние се отричаме от Него

и търсим Го когато съгрешим,

все караме по лесните пътеки,

но трудните са важни. Днес мълчим.

 

И наш е изборът за всяко нещо,

преди да вземеш, трябва да дадеш,

че въглените черни са горещи,

да не превръщаме живота в пещ!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Nina Sarieva Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Отвсякъде получават помощ. Ще се справят, те са корави! Благодаря ти, Мари!
  • Едва сега прочетох стихотворението ти, Нинка. От душата ти се е изляло, затова е толкова силно, искрено и докосващо! И аз преживях чрез телевизионните репортажи ужаса на каравеловци, нещо страшно е било наистина! Дано получат помощта, която им е нужна и се справят по-бързо с природната стихия! Прегръщам те, мила!
  • Благодаря, Катя!
  • Хубаво стихотворение и за съжаление е актуално.
  • Много ти благодаря, Тони!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...