9 сент. 2022 г., 09:19

Каравелово

1.2K 2 11

/ по повод наводнението /

 

О, мое село, мое родно село,

защо се спря над теб пороят зъл?

Кажи, по грешен път ли бе поело?

Да стори Бог това, не би могъл!

 

Любов е Бог и Той не ни наказва,

оставя ни сами да преценим

какво да засадим в душата – пазва

и плява от просо да отделим.

 

А ние се отричаме от Него

и търсим Го когато съгрешим,

все караме по лесните пътеки,

но трудните са важни. Днес мълчим.

 

И наш е изборът за всяко нещо,

преди да вземеш, трябва да дадеш,

че въглените черни са горещи,

да не превръщаме живота в пещ!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Nina Sarieva Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Отвсякъде получават помощ. Ще се справят, те са корави! Благодаря ти, Мари!
  • Едва сега прочетох стихотворението ти, Нинка. От душата ти се е изляло, затова е толкова силно, искрено и докосващо! И аз преживях чрез телевизионните репортажи ужаса на каравеловци, нещо страшно е било наистина! Дано получат помощта, която им е нужна и се справят по-бързо с природната стихия! Прегръщам те, мила!
  • Благодаря, Катя!
  • Хубаво стихотворение и за съжаление е актуално.
  • Много ти благодаря, Тони!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...