9.09.2022 г., 9:19

Каравелово

1.2K 2 11

/ по повод наводнението /

 

О, мое село, мое родно село,

защо се спря над теб пороят зъл?

Кажи, по грешен път ли бе поело?

Да стори Бог това, не би могъл!

 

Любов е Бог и Той не ни наказва,

оставя ни сами да преценим

какво да засадим в душата – пазва

и плява от просо да отделим.

 

А ние се отричаме от Него

и търсим Го когато съгрешим,

все караме по лесните пътеки,

но трудните са важни. Днес мълчим.

 

И наш е изборът за всяко нещо,

преди да вземеш, трябва да дадеш,

че въглените черни са горещи,

да не превръщаме живота в пещ!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Nina Sarieva Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Отвсякъде получават помощ. Ще се справят, те са корави! Благодаря ти, Мари!
  • Едва сега прочетох стихотворението ти, Нинка. От душата ти се е изляло, затова е толкова силно, искрено и докосващо! И аз преживях чрез телевизионните репортажи ужаса на каравеловци, нещо страшно е било наистина! Дано получат помощта, която им е нужна и се справят по-бързо с природната стихия! Прегръщам те, мила!
  • Благодаря, Катя!
  • Хубаво стихотворение и за съжаление е актуално.
  • Много ти благодаря, Тони!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...