22 авг. 2014 г., 23:43

Кардиограма

1.5K 2 3

Кардиограма

 

Животът ни е стара въртележка

като оная в Авиньон, пред Пти пале,

а Бог в машината, познат от детството,

превит седи над акордеона от седеф.

 

Той, Бог, е мъж с жилетка,

с протрити джинси, с риза на каре,

любезен винаги, но не с кокетство,

добряк по занаят – Голям човек!

 

Когато бях дете, израснах в карусела,

и вярвах – Бог е Дядо Мраз!

Кръгът въртеше без умора и изстрелваше

върху гърба на еднорога възрастта.

 

Днес вече превалила хълма

на Дантевия Аз в леса житейски,

опитвам се в душа да зърна

добрите възрастни, опитали летене.

 

... палячовци в тълпата, лоши клоуни,

с жилетки от сатен, но без сърце,

а в карусела – дяволското поколение

хаби машината и смее се на божия човек.

 

Гърми тълпата от вседневна нужда,

но глуха съм за френетичния ù рев,

душата ми по чудо е безсмъртна

в познатия седеф на песничката от сърце.

Тина

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Златина Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Боже мили, чак ми е неудобно! Обичам ви!
  • Моите почитания, лейди!
  • Почувствах се като след четене на философската поема на Ницше "Тъй рече Заратустра".

    "Гърми тълпата от вседневна нужда,
    но глуха съм за френетичния ù рев,
    душата ми по чудо е безсмъртна
    в познатия седеф на песничката от сърце."

    Висока гражданско-философска поезия. Поздравления за различността, за засаждането на интересно философско зрънце в нивата на гражданската поезия!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...