22 авг. 2014 г., 23:43

Кардиограма

1.5K 2 3

Кардиограма

 

Животът ни е стара въртележка

като оная в Авиньон, пред Пти пале,

а Бог в машината, познат от детството,

превит седи над акордеона от седеф.

 

Той, Бог, е мъж с жилетка,

с протрити джинси, с риза на каре,

любезен винаги, но не с кокетство,

добряк по занаят – Голям човек!

 

Когато бях дете, израснах в карусела,

и вярвах – Бог е Дядо Мраз!

Кръгът въртеше без умора и изстрелваше

върху гърба на еднорога възрастта.

 

Днес вече превалила хълма

на Дантевия Аз в леса житейски,

опитвам се в душа да зърна

добрите възрастни, опитали летене.

 

... палячовци в тълпата, лоши клоуни,

с жилетки от сатен, но без сърце,

а в карусела – дяволското поколение

хаби машината и смее се на божия човек.

 

Гърми тълпата от вседневна нужда,

но глуха съм за френетичния ù рев,

душата ми по чудо е безсмъртна

в познатия седеф на песничката от сърце.

Тина

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Златина Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Боже мили, чак ми е неудобно! Обичам ви!
  • Моите почитания, лейди!
  • Почувствах се като след четене на философската поема на Ницше "Тъй рече Заратустра".

    "Гърми тълпата от вседневна нужда,
    но глуха съм за френетичния ù рев,
    душата ми по чудо е безсмъртна
    в познатия седеф на песничката от сърце."

    Висока гражданско-философска поезия. Поздравления за различността, за засаждането на интересно философско зрънце в нивата на гражданската поезия!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...