theironlady (Златина Георгиева)
216 228
22.08.2014 г., 23:43 ч.

Кардиограма 

  Поезия » Гражданска
903 2 3

Кардиограма

 

Животът ни е стара въртележка

като оная в Авиньон, пред Пти пале,

а Бог в машината, познат от детството,

превит седи над акордеона от седеф.

 

Той, Бог, е мъж с жилетка,

с протрити джинси, с риза на каре,

любезен винаги, но не с кокетство,

добряк по занаят – Голям човек!

 

Когато бях дете, израснах в карусела,

и вярвах – Бог е Дядо Мраз!

Кръгът въртеше без умора и изстрелваше

върху гърба на еднорога възрастта.

 

Днес вече превалила хълма

на Дантевия Аз в леса житейски,

опитвам се в душа да зърна

добрите възрастни, опитали летене.

 

... палячовци в тълпата, лоши клоуни,

с жилетки от сатен, но без сърце,

а в карусела – дяволското поколение

хаби машината и смее се на божия човек.

 

Гърми тълпата от вседневна нужда,

но глуха съм за френетичния ù рев,

душата ми по чудо е безсмъртна

в познатия седеф на песничката от сърце.

Тина

© Златина Георгиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Боже мили, чак ми е неудобно! Обичам ви!
  • Моите почитания, лейди!
  • Почувствах се като след четене на философската поема на Ницше "Тъй рече Заратустра".

    "Гърми тълпата от вседневна нужда,
    но глуха съм за френетичния ù рев,
    душата ми по чудо е безсмъртна
    в познатия седеф на песничката от сърце."

    Висока гражданско-философска поезия. Поздравления за различността, за засаждането на интересно философско зрънце в нивата на гражданската поезия!
Предложения
: ??:??