22.08.2014 г., 23:43

Кардиограма

1.5K 2 3

Кардиограма

 

Животът ни е стара въртележка

като оная в Авиньон, пред Пти пале,

а Бог в машината, познат от детството,

превит седи над акордеона от седеф.

 

Той, Бог, е мъж с жилетка,

с протрити джинси, с риза на каре,

любезен винаги, но не с кокетство,

добряк по занаят – Голям човек!

 

Когато бях дете, израснах в карусела,

и вярвах – Бог е Дядо Мраз!

Кръгът въртеше без умора и изстрелваше

върху гърба на еднорога възрастта.

 

Днес вече превалила хълма

на Дантевия Аз в леса житейски,

опитвам се в душа да зърна

добрите възрастни, опитали летене.

 

... палячовци в тълпата, лоши клоуни,

с жилетки от сатен, но без сърце,

а в карусела – дяволското поколение

хаби машината и смее се на божия човек.

 

Гърми тълпата от вседневна нужда,

но глуха съм за френетичния ù рев,

душата ми по чудо е безсмъртна

в познатия седеф на песничката от сърце.

Тина

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Златина Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Боже мили, чак ми е неудобно! Обичам ви!
  • Моите почитания, лейди!
  • Почувствах се като след четене на философската поема на Ницше "Тъй рече Заратустра".

    "Гърми тълпата от вседневна нужда,
    но глуха съм за френетичния ù рев,
    душата ми по чудо е безсмъртна
    в познатия седеф на песничката от сърце."

    Висока гражданско-философска поезия. Поздравления за различността, за засаждането на интересно философско зрънце в нивата на гражданската поезия!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...