19 сент. 2017 г., 21:41

Кариеристи

590 2 4

 

Обърнаха всичко с хастара нагоре.

Светликът потъна в мрак.

На орди пристигат, нямат умора

за службица лека Глупак до Простак.

 

За знание даже и дума не става.

Трудът е за плебса. Морал.

Парите командват, Душата не става

за мярка в кюпюр и кантар.

 

Преглъщаме всичко. Пасеме си кротко –

овчици за гега и плен.

Така ни се пада, щом не присяда

съдбата под остър остен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христина Комаревска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Права си, Хриси. Но ние си ги избираме. По-лошото е обаче, че търпението ни няма край. И бих добавила, че сме страхливи овчици. Възмущаваме се и говорим, но само на маса. А ако трябва да отстояваме или защитаваме определена позиция, колко хора ще излязат на улицата?
    Поздравявам те за този стих! Дано повече хора да се замислят!
  • Едни такива зализани и привидно чисти? Свръхнова специалност: кариеристи!
  • Великолепно изпълнение, с подбуждащи мотиви! В любими!
  • Замислящо и тъжно, Христина!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...