19.09.2017 г., 21:41

Кариеристи

589 2 4

 

Обърнаха всичко с хастара нагоре.

Светликът потъна в мрак.

На орди пристигат, нямат умора

за службица лека Глупак до Простак.

 

За знание даже и дума не става.

Трудът е за плебса. Морал.

Парите командват, Душата не става

за мярка в кюпюр и кантар.

 

Преглъщаме всичко. Пасеме си кротко –

овчици за гега и плен.

Така ни се пада, щом не присяда

съдбата под остър остен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христина Комаревска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Права си, Хриси. Но ние си ги избираме. По-лошото е обаче, че търпението ни няма край. И бих добавила, че сме страхливи овчици. Възмущаваме се и говорим, но само на маса. А ако трябва да отстояваме или защитаваме определена позиция, колко хора ще излязат на улицата?
    Поздравявам те за този стих! Дано повече хора да се замислят!
  • Едни такива зализани и привидно чисти? Свръхнова специалност: кариеристи!
  • Великолепно изпълнение, с подбуждащи мотиви! В любими!
  • Замислящо и тъжно, Христина!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...