3 нояб. 2011 г., 11:11

Кармагедон 2

871 0 1

Черно и бяло се сливат в единство.

Чукнат в главата ще правя безчинство.

Нося ключа за на звяра сърцето.

Аз съм красавец със либе проклето.

 

Мене обича, чак песни ми пее.

Мека и нежна - така ме копнее.

Беше във синьо, когато видях я.

Сякаш за мен е - така пожелах я.

 

Времето мина и стана червена.

Моята лейди видях опетнена.

Бях опетнен, но и аз подир нея.

Влюбен до зъби, насляпо живея.

 

Ангел на мрака лети на земята - 

счупени бяха на него крилата.

С луда усмивка и ток във очите,

още по-тъмен, отприщих искрите.

 

Огън и пара излизат от мене,

беше настъпило моето време.

С дяволски писък одрах небесата.

Бавно и леко излях светлината.

 

Порта отворих към вечни покои -

що ли не мога със мислите свои.

Нея понечих да стигна с крилете - 

жалко обаче, че тя ме помете.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сандостен Калций Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....